Разговорник

bg Прилагателни 2   »   fi Adjektiiveja 2

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

79 [seitsemänkymmentäyhdeksän]

Adjektiiveja 2

Изберете как искате да видите превода:   
български финландски Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. Minu-l---n-si--n-n-m-k-- ---llän-. M------ o- s------ m---- p-------- M-n-l-a o- s-n-n-n m-k-o p-ä-l-n-. ---------------------------------- Minulla on sininen mekko päälläni. 0
Облечена съм в червена рокля. M-nu-l---- -u--------ekk---ääll---. M------ o- p------- m---- p-------- M-n-l-a o- p-n-i-e- m-k-o p-ä-l-n-. ----------------------------------- Minulla on punainen mekko päälläni. 0
Облечена съм в зелена рокля. M-n-l-a on -ihre----k-o pää--ä-i. M------ o- v----- m---- p-------- M-n-l-a o- v-h-e- m-k-o p-ä-l-n-. --------------------------------- Minulla on vihreä mekko päälläni. 0
Аз купувам черна чанта. Mi-----t-n -us----l--kun. M--- o---- m----- l------ M-n- o-t-n m-s-a- l-u-u-. ------------------------- Minä ostan mustan laukun. 0
Аз купувам кафява чанта. M--- o-tan r----an-l-u-un. M--- o---- r------ l------ M-n- o-t-n r-s-e-n l-u-u-. -------------------------- Minä ostan ruskean laukun. 0
Аз купувам бяла чанта. Mi-ä-------va--oi-e--l--k--. M--- o---- v-------- l------ M-n- o-t-n v-l-o-s-n l-u-u-. ---------------------------- Minä ostan valkoisen laukun. 0
Имам нужда от нова кола. Minä--arvits-n----en a-to-. M--- t-------- u---- a----- M-n- t-r-i-s-n u-d-n a-t-n- --------------------------- Minä tarvitsen uuden auton. 0
Имам нужда от бърза кола. Mi-- -arv-t-en no--a- a-ton. M--- t-------- n----- a----- M-n- t-r-i-s-n n-p-a- a-t-n- ---------------------------- Minä tarvitsen nopean auton. 0
Имам нужда от удобна кола. Mi-ä t---itsen -u-a-an -u-o-. M--- t-------- m------ a----- M-n- t-r-i-s-n m-k-v-n a-t-n- ----------------------------- Minä tarvitsen mukavan auton. 0
Горе живее една възрастна жена. Tuo--a-y---äl-- -s-- --nh--n-ine-. T----- y------- a--- v---- n------ T-o-l- y-h-ä-l- a-u- v-n-a n-i-e-. ---------------------------------- Tuolla ylhäällä asuu vanha nainen. 0
Горе живее една дебела жена. T---l- ylhää-l--as-- -i-ava-na-n--. T----- y------- a--- l----- n------ T-o-l- y-h-ä-l- a-u- l-h-v- n-i-e-. ----------------------------------- Tuolla ylhäällä asuu lihava nainen. 0
Долу живее една любопитна жена. T--lla -----lla--suu --e---- --in-n. T----- a------- a--- u------ n------ T-o-l- a-h-a-l- a-u- u-e-i-s n-i-e-. ------------------------------------ Tuolla alhaalla asuu utelias nainen. 0
Гостите ни бяха приятни хора. V---a--me----v-t-m----a- väk--. V-------- o----- m------ v----- V-e-a-m-e o-i-a- m-k-v-a v-k-ä- ------------------------------- Vieraamme olivat mukavaa väkeä. 0
Гостите ни бяха учтиви хора. V-e-a-m-- o-i--- koh---i---a----eä. V-------- o----- k---------- v----- V-e-a-m-e o-i-a- k-h-e-i-s-a v-k-ä- ----------------------------------- Vieraamme olivat kohteliasta väkeä. 0
Гостите ни бяха интересни хора. V--r--mme -liv------nno---va---äke-. V-------- o----- k----------- v----- V-e-a-m-e o-i-a- k-i-n-s-a-a- v-k-ä- ------------------------------------ Vieraamme olivat kiinnostavaa väkeä. 0
Аз имам мили деца. M-nu----on--i-ttejä-l-ps-a. M------ o- k------- l------ M-n-l-a o- k-l-t-j- l-p-i-. --------------------------- Minulla on kilttejä lapsia. 0
Но съседите имат нахални деца. Mu-----aa----il-a-o- nenäk--i------s-a. M---- n---------- o- n--------- l------ M-t-a n-a-u-e-l-a o- n-n-k-ä-t- l-p-i-. --------------------------------------- Mutta naapureilla on nenäkkäitä lapsia. 0
Вашите деца послушни ли са? O-atk- -e--ä----p-enne-k------ä? O----- t----- l------- k-------- O-a-k- t-i-ä- l-p-e-n- k-l-t-j-? -------------------------------- Ovatko teidän lapsenne kilttejä? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...