Разговорник

bg трябва ми / имам нужда – искам   »   el χρειάζομαι – θέλω

69 [шейсет и девет]

трябва ми / имам нужда – искам

трябва ми / имам нужда – искам

69 [εξήντα εννέα]

69 [exḗnta ennéa]

χρειάζομαι – θέλω

[chreiázomai – thélō]

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
Трябва ми легло. Χρε----μ-ι-έ----ρ-β--ι. Χ--------- έ-- κ------- Χ-ε-ά-ο-α- έ-α κ-ε-ά-ι- ----------------------- Χρειάζομαι ένα κρεβάτι. 0
Chrei--om-i--n- kr-bá--. C---------- é-- k------- C-r-i-z-m-i é-a k-e-á-i- ------------------------ Chreiázomai éna krebáti.
Искам да спя. Θέ-- ν- κ--μ-θ-. Θ--- ν- κ------- Θ-λ- ν- κ-ι-η-ώ- ---------------- Θέλω να κοιμηθώ. 0
Th----na--oim-t-ṓ. T---- n- k-------- T-é-ō n- k-i-ē-h-. ------------------ Thélō na koimēthṓ.
Тук има ли легло? Υ-ά-χ---εδ- --α κρεβ-τι; Υ------ ε-- έ-- κ------- Υ-ά-χ-ι ε-ώ έ-α κ-ε-ά-ι- ------------------------ Υπάρχει εδώ ένα κρεβάτι; 0
Y-á---ei --ṓ é---kr----i? Y------- e-- é-- k------- Y-á-c-e- e-ṓ é-a k-e-á-i- ------------------------- Ypárchei edṓ éna krebáti?
Трябва ми лампа. Χρ-ιάζ--αι-μί----μπα. Χ--------- μ-- λ----- Χ-ε-ά-ο-α- μ-α λ-μ-α- --------------------- Χρειάζομαι μία λάμπα. 0
Ch-e-á-oma- -í- --mpa. C---------- m-- l----- C-r-i-z-m-i m-a l-m-a- ---------------------- Chreiázomai mía lámpa.
Искам да чета. Θ--- ν- δια-άσ-. Θ--- ν- δ------- Θ-λ- ν- δ-α-ά-ω- ---------------- Θέλω να διαβάσω. 0
T-é-ō ---diabásō. T---- n- d------- T-é-ō n- d-a-á-ō- ----------------- Thélō na diabásō.
Тук има ли лампа? Υπ-ρ--- ε-- μ-α----πα; Υ------ ε-- μ-- λ----- Υ-ά-χ-ι ε-ώ μ-α λ-μ-α- ---------------------- Υπάρχει εδώ μία λάμπα; 0
Y-ár--ei---ṓ--í--l----? Y------- e-- m-- l----- Y-á-c-e- e-ṓ m-a l-m-a- ----------------------- Ypárchei edṓ mía lámpa?
Трябва ми телефон. Χρ-ι--ο-α- --α-τηλέ----. Χ--------- έ-- τ-------- Χ-ε-ά-ο-α- έ-α τ-λ-φ-ν-. ------------------------ Χρειάζομαι ένα τηλέφωνο. 0
Ch-ei--om-- é----ē--p-ōn-. C---------- é-- t--------- C-r-i-z-m-i é-a t-l-p-ō-o- -------------------------- Chreiázomai éna tēléphōno.
Искам да се обадя. Θ--ω -- τη-εφ-ν-σ-. Θ--- ν- τ---------- Θ-λ- ν- τ-λ-φ-ν-σ-. ------------------- Θέλω να τηλεφωνήσω. 0
T-é---na-t-le--ō-ḗs-. T---- n- t----------- T-é-ō n- t-l-p-ō-ḗ-ō- --------------------- Thélō na tēlephōnḗsō.
Тук има ли телефон? Υ-άρ-ε- -δώ τηλέφ--ο; Υ------ ε-- τ-------- Υ-ά-χ-ι ε-ώ τ-λ-φ-ν-; --------------------- Υπάρχει εδώ τηλέφωνο; 0
Ypá---e--e-- tēl--h-no? Y------- e-- t--------- Y-á-c-e- e-ṓ t-l-p-ō-o- ----------------------- Ypárchei edṓ tēléphōno?
Трябва ми камера. Χρε--ζ-----μ-α ------. Χ--------- μ-- κ------ Χ-ε-ά-ο-α- μ-α κ-μ-ρ-. ---------------------- Χρειάζομαι μία κάμερα. 0
C--eiá-om-- -ía-k-m-r-. C---------- m-- k------ C-r-i-z-m-i m-a k-m-r-. ----------------------- Chreiázomai mía kámera.
Искам да снимам. Θ----να-τ--βή-- φωτο-----ε-. Θ--- ν- τ------ φ----------- Θ-λ- ν- τ-α-ή-ω φ-τ-γ-α-ί-ς- ---------------------------- Θέλω να τραβήξω φωτογραφίες. 0
Th-lō-na---ab-xō p------ap---s. T---- n- t------ p------------- T-é-ō n- t-a-ḗ-ō p-ō-o-r-p-í-s- ------------------------------- Thélō na trabḗxō phōtographíes.
Тук има ли камера? Υ--ρχ-ι --- μία κ---ρ-; Υ------ ε-- μ-- κ------ Υ-ά-χ-ι ε-ώ μ-α κ-μ-ρ-; ----------------------- Υπάρχει εδώ μία κάμερα; 0
Y-á--h-i--dṓ-mí--k---r-? Y------- e-- m-- k------ Y-á-c-e- e-ṓ m-a k-m-r-? ------------------------ Ypárchei edṓ mía kámera?
Трябва ми компютър. Χ--ι-ζομ-ι έν-ν-υ---ο----ή. Χ--------- έ--- υ---------- Χ-ε-ά-ο-α- έ-α- υ-ο-ο-ι-τ-. --------------------------- Χρειάζομαι έναν υπολογιστή. 0
C--e---o-----n-n yp-l-gi--ḗ. C---------- é--- y---------- C-r-i-z-m-i é-a- y-o-o-i-t-. ---------------------------- Chreiázomai énan ypologistḗ.
Искам да изпратя е-майл. Θέ-ω-να ---ί-ω ----e-ma--. Θ--- ν- σ----- έ-- e------ Θ-λ- ν- σ-ε-λ- έ-α e-m-i-. -------------------------- Θέλω να στείλω ένα e-mail. 0
Thé---n--steíl--éna --m---. T---- n- s----- é-- e------ T-é-ō n- s-e-l- é-a e-m-i-. --------------------------- Thélō na steílō éna e-mail.
Тук има ли компютър? Υ---χ-ι-ε-ώ-υ---ογιστ--; Υ------ ε-- υ----------- Υ-ά-χ-ι ε-ώ υ-ο-ο-ι-τ-ς- ------------------------ Υπάρχει εδώ υπολογιστής; 0
Ypá-c--- --ṓ-y----gi-tḗ-? Y------- e-- y----------- Y-á-c-e- e-ṓ y-o-o-i-t-s- ------------------------- Ypárchei edṓ ypologistḗs?
Трябва ми химикалка. Χρ----ο-α--ένα σ-υ-ό. Χ--------- έ-- σ----- Χ-ε-ά-ο-α- έ-α σ-υ-ό- --------------------- Χρειάζομαι ένα στυλό. 0
C----áz-mai -na ----ó. C---------- é-- s----- C-r-i-z-m-i é-a s-y-ó- ---------------------- Chreiázomai éna styló.
Искам да напиша нещо. Θ-λ--να---άψω-κάτι. Θ--- ν- γ---- κ---- Θ-λ- ν- γ-ά-ω κ-τ-. ------------------- Θέλω να γράψω κάτι. 0
T-é---n- --áps--k---. T---- n- g----- k---- T-é-ō n- g-á-s- k-t-. --------------------- Thélō na grápsō káti.
Тук има ли лист хартия и химикалка? Υ-άρχ-- ε-- -ν-----λο χαρ-ί---ι --- -τ--ό; Υ------ ε-- έ-- φ---- χ---- κ-- έ-- σ----- Υ-ά-χ-ι ε-ώ έ-α φ-λ-ο χ-ρ-ί κ-ι έ-α σ-υ-ό- ------------------------------------------ Υπάρχει εδώ ένα φύλλο χαρτί και ένα στυλό; 0
Y-á-c-ei--d- én---hýllo-c-ar-í kai -n- -----? Y------- e-- é-- p----- c----- k-- é-- s----- Y-á-c-e- e-ṓ é-a p-ý-l- c-a-t- k-i é-a s-y-ó- --------------------------------------------- Ypárchei edṓ éna phýllo chartí kai éna styló?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Машинни преводи

Човек, който има нужда от превод на текстове, трябва да плати много пари. Професионалните устни или писмени преводачи са скъпи. Въпреки това, става все по-важно да разбираме други езици. Компютърни учени и компютърни лингвисти искат да решат този проблем. Те работят от известно време върху развитието на инструменти за превод. Днес съществуват много различни програми. Но качеството на машинните преводи обикновено не е добро. Въпреки това, програмистите не са виновни за това! Езиците са много сложни структури. Компютрите, от друга страна, се основават на прости математически принципи. Следователно, те не винаги могат да обработят правилно езиците. Една програма за превод трябва напълно да научи даден език. За да може това да се случи, експертите трябва да го обучат на хиляди думи и правила. Това е практически невъзможно . За компютъра е по-лесно да схрусква цифри. В това си го бива! Компютърът може да изчисли кои комбинации са често срещани. Той разпознава, например, кои думи често се срещат една до друга. За тази цел е нужно да бъде захранен с текстове на различни езици. По този начин той научава какво е характерно за дадени езици. Този статистически метод подобрява автоматичните преводи. Въпреки това, компютрите не могат да заменят хората. Никоя машина не може да имитира човешкия мозък, когато става дума за език. Затова устните и писмените преводачи ще имат работа още дълго време! В бъдеще, простите текстове със сигурност ще могат да бъдат превеждани от компютри. Песните, поезията и литературата, от друга страна, се нуждаят от живи елементи. Те виреят върху човешкият езиков усет. И е по-добре така...