Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   fi saada tehdä jotakin

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [seitsemänkymmentäkolme]

saada tehdä jotakin

Изберете как искате да видите превода:   
български финландски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? Saa-k--jo -j-a-au---? Saatko jo ajaa autoa? S-a-k- j- a-a- a-t-a- --------------------- Saatko jo ajaa autoa? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? S-a-k-----j---a alk---lia? Saatko jo juoda alkoholia? S-a-k- j- j-o-a a-k-h-l-a- -------------------------- Saatko jo juoda alkoholia? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? Sa---o j------- y--in ulk-m-i---? Saatko jo mennä yksin ulkomaille? S-a-k- j- m-n-ä y-s-n u-k-m-i-l-? --------------------------------- Saatko jo mennä yksin ulkomaille? 0
мога / разрешено ми е / бива s--da saada s-a-a ----- saada 0
Може ли да пушим тук? S-a-m----p--t--a --äll-? Saammeko polttaa täällä? S-a-m-k- p-l-t-a t-ä-l-? ------------------------ Saammeko polttaa täällä? 0
Може ли да се пуши тук? Saa-o-tää-l- p------? Saako täällä polttaa? S-a-o t-ä-l- p-l-t-a- --------------------- Saako täällä polttaa? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? S-----t-ä----m-ksa- --o-to--r-i---? Saako täällä maksaa luottokortilla? S-a-o t-ä-l- m-k-a- l-o-t-k-r-i-l-? ----------------------------------- Saako täällä maksaa luottokortilla? 0
Може ли да се плаща с чек? Sa-ko-t---lä-----aa-s-e-il--? Saako täällä maksaa shekillä? S-a-o t-ä-l- m-k-a- s-e-i-l-? ----------------------------- Saako täällä maksaa shekillä? 0
Може ли да се плаща само в брой? S---o -a--aa-vain k--ei---lä? Saako maksaa vain käteisellä? S-a-o m-k-a- v-i- k-t-i-e-l-? ----------------------------- Saako maksaa vain käteisellä? 0
Може ли да се обадя по телефона? Sa-n-o ---t---? Saanko soittaa? S-a-k- s-i-t-a- --------------- Saanko soittaa? 0
Може ли да попитам нещо? Sa-nko k---ä -o-a---? Saanko kysyä jotakin? S-a-k- k-s-ä j-t-k-n- --------------------- Saanko kysyä jotakin? 0
Може ли да кажа нещо? Sa--ko --n-a--o--k-n? Saanko sanoa jotakin? S-a-k- s-n-a j-t-k-n- --------------------- Saanko sanoa jotakin? 0
Той не може да спи в парка. Hän-e---aa-n-kk-- -uisto---. Hän ei saa nukkua puistossa. H-n e- s-a n-k-u- p-i-t-s-a- ---------------------------- Hän ei saa nukkua puistossa. 0
Той не може да спи в колата. H----i---a -u--u--au---sa. Hän ei saa nukkua autossa. H-n e- s-a n-k-u- a-t-s-a- -------------------------- Hän ei saa nukkua autossa. 0
Той не може да спи на гарата. Hä---i -aa-n-k-ua --ut--ie-s-m-lla. Hän ei saa nukkua rautatieasemalla. H-n e- s-a n-k-u- r-u-a-i-a-e-a-l-. ----------------------------------- Hän ei saa nukkua rautatieasemalla. 0
Може ли да седнем? Sa-mm-ko-is-uut--? Saammeko istuutua? S-a-m-k- i-t-u-u-? ------------------ Saammeko istuutua? 0
Може ли менюто? Voisi-me-- -aad- --oka-ist--? Voisimmeko saada ruokalistan? V-i-i-m-k- s-a-a r-o-a-i-t-n- ----------------------------- Voisimmeko saada ruokalistan? 0
Може ли да платим поотделно? Sa--m-ko-----a----------? Saammeko maksaa erikseen? S-a-m-k- m-k-a- e-i-s-e-? ------------------------- Saammeko maksaa erikseen? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!