Разговорник

bg Пазаруване   »   fi Käydä ostoksilla

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [viisikymmentäneljä]

Käydä ostoksilla

Изберете как искате да видите превода:   
български финландски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Ha-ua- --ta- lah-a-. Haluan ostaa lahjan. H-l-a- o-t-a l-h-a-. -------------------- Haluan ostaa lahjan. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Mutta--i-m-t-än-l-ia------i---. Mutta ei mitään liian kallista. M-t-a e- m-t-ä- l-i-n k-l-i-t-. ------------------------------- Mutta ei mitään liian kallista. 0
Може би дамска чанта? Ehk- kä-ilau-un? Ehkä käsilaukun? E-k- k-s-l-u-u-? ---------------- Ehkä käsilaukun? 0
Какъв цвят желаете? M---ä-----sen--a---t-e? Minkä värisen haluatte? M-n-ä v-r-s-n h-l-a-t-? ----------------------- Minkä värisen haluatte? 0
Черен, кафяв или бял? Mu-ta---r-skean--a----lko-sen? Mustan, ruskean vai valkoisen? M-s-a-, r-s-e-n v-i v-l-o-s-n- ------------------------------ Mustan, ruskean vai valkoisen? 0
Голяма или малка? I--n-v----i----? Ison vai pienen? I-o- v-i p-e-e-? ---------------- Ison vai pienen? 0
Може ли да видя тази? Sa-s-n-- k--s-- t-tä? Saisinko katsoa tätä? S-i-i-k- k-t-o- t-t-? --------------------- Saisinko katsoa tätä? 0
От кожа ли е? On---se -----a? Onko se nahkaa? O-k- s- n-h-a-? --------------- Onko se nahkaa? 0
Или от изкуствена материя? V---on-- ---m--via? Vai onko se muovia? V-i o-k- s- m-o-i-? ------------------- Vai onko se muovia? 0
От кожа естествено. Se o--t---en--n -a-k--. Se on tietenkin nahkaa. S- o- t-e-e-k-n n-h-a-. ----------------------- Se on tietenkin nahkaa. 0
Това е особено добро качество. T-mä-on -rit-i-e-----d----. Tämä on erityisen laadukas. T-m- o- e-i-y-s-n l-a-u-a-. --------------------------- Tämä on erityisen laadukas. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. Ja käsi-aukku-on -i-e--t- h--in e-u--i--n. Ja käsilaukku on oikeasti hyvin edullinen. J- k-s-l-u-k- o- o-k-a-t- h-v-n e-u-l-n-n- ------------------------------------------ Ja käsilaukku on oikeasti hyvin edullinen. 0
Харесва ми. Pi-ä-----t-. Pidän tästä. P-d-n t-s-ä- ------------ Pidän tästä. 0
Ще я взема. Ota--t---n. Otan tämän. O-a- t-m-n- ----------- Otan tämän. 0
Може ли евентуално да я подменя? Voin---ma-do-l--e--i ------- t-mä-? Voinko mahdollisesti vaihtaa tämän? V-i-k- m-h-o-l-s-s-i v-i-t-a t-m-n- ----------------------------------- Voinko mahdollisesti vaihtaa tämän? 0
Разбира се. To-ta---. Tottakai. T-t-a-a-. --------- Tottakai. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. P--kaa-m--s-n--ahj--a---t-ii-. Pakkaamme sen lahjapakettiiin. P-k-a-m-e s-n l-h-a-a-e-t-i-n- ------------------------------ Pakkaamme sen lahjapakettiiin. 0
Касата е там отсреща. K--sa--n t-ol-a. Kassa on tuolla. K-s-a o- t-o-l-. ---------------- Kassa on tuolla. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...