Разговорник

bg Запознанство   »   uk Знайомство

3 [три]

Запознанство

Запознанство

3 [три]

3 [try]

Знайомство

[Znay̆omstvo]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Здравей! / Здравейте! П-и-іт! П------ П-и-і-! ------- Привіт! 0
Pryvit! P------ P-y-i-! ------- Pryvit!
Добър ден! До--о-о -н-! Д------ д--- Д-б-о-о д-я- ------------ Доброго дня! 0
D-b---o--n-a! D------ d---- D-b-o-o d-y-! ------------- Dobroho dnya!
Как си? Як-------? Я- с------ Я- с-р-в-? ---------- Як справи? 0
Y-- --r---? Y-- s------ Y-k s-r-v-? ----------- Yak spravy?
От Европа ли сте? В- ----р-пи? В- з Є------ В- з Є-р-п-? ------------ Ви з Європи? 0
Vy-z Y--ro-y? V- z Y------- V- z Y-v-o-y- ------------- Vy z Yevropy?
От Америка ли сте? В--з------к-? В- з А------- В- з А-е-и-и- ------------- Ви з Америки? 0
Vy z---ery-y? V- z A------- V- z A-e-y-y- ------------- Vy z Ameryky?
От Азия ли сте? В--з---ії? В- з А---- В- з А-і-? ---------- Ви з Азії? 0
Vy-- ----̈? V- z A----- V- z A-i-̈- ----------- Vy z Aziï?
В кой хотел сте отседнали? У-я-ом- готелі-Ви -р-ж-ва--е? У я---- г----- В- п---------- У я-о-у г-т-л- В- п-о-и-а-т-? ----------------------------- У якому готелі Ви проживаєте? 0
U -a-o----ot--- V- pr--h-va-et-? U y----- h----- V- p------------ U y-k-m- h-t-l- V- p-o-h-v-y-t-? -------------------------------- U yakomu hoteli Vy prozhyvayete?
Колко дълго сте тук? Як-д--г- Ви вж- т--? Я- д---- В- в-- т--- Я- д-в-о В- в-е т-т- -------------------- Як довго Ви вже тут? 0
Ya--d-v------vz-- -ut? Y-- d---- V- v--- t--- Y-k d-v-o V- v-h- t-t- ---------------------- Yak dovho Vy vzhe tut?
Колко време ще останете? Я- н-д-в-о Ви-з--иша-----? Я- н------ В- з----------- Я- н-д-в-о В- з-л-ш-є-е-я- -------------------------- Як надовго Ви залишаєтеся? 0
Ya- n-dovh- -- zalys---ete---? Y-- n------ V- z-------------- Y-k n-d-v-o V- z-l-s-a-e-e-y-? ------------------------------ Yak nadovho Vy zalyshayetesya?
Харесва ли Ви тук? Чи -одоба-т-с- --м-т-т? Ч- п---------- В-- т--- Ч- п-д-б-є-ь-я В-м т-т- ----------------------- Чи подобається Вам тут? 0
C-y-p-d-b-y-------Va-----? C-- p------------ V-- t--- C-y p-d-b-y-t-s-a V-m t-t- -------------------------- Chy podobayetʹsya Vam tut?
Вие на почивка ли сте тук? В- тут - ві--ус-ц-? В- т-- у в--------- В- т-т у в-д-у-т-і- ------------------- Ви тут у відпустці? 0
V- t-t-u -i--u----i? V- t-- u v---------- V- t-t u v-d-u-t-s-? -------------------- Vy tut u vidpusttsi?
Елате ми на гости! В--в-да-т--м---! В--------- м---- В-д-і-а-т- м-н-! ---------------- Відвідайте мене! 0
V-dv-d--̆te---n-! V---------- m---- V-d-i-a-̆-e m-n-! ----------------- Vidviday̆te mene!
Ето адреса ми. Ось м-я -дре-а. О-- м-- а------ О-ь м-я а-р-с-. --------------- Ось моя адреса. 0
Osʹ-m-ya--dre-a. O-- m--- a------ O-ʹ m-y- a-r-s-. ---------------- Osʹ moya adresa.
Ще се видим ли утре? M- по-ач-м-с- з-вт-а? M- п--------- з------ M- п-б-ч-м-с- з-в-р-? --------------------- Mи побачимося завтра? 0
My--obac-ymosy-----t-a? M- p----------- z------ M- p-b-c-y-o-y- z-v-r-? ----------------------- My pobachymosya zavtra?
Съжалявам, вече имам нещо предвид. На--аль- --в-е -ос---апла-ува--/-з-п-а---а-а. Н- ж---- я в-- щ--- з--------- / з----------- Н- ж-л-, я в-е щ-с- з-п-а-у-а- / з-п-а-у-а-а- --------------------------------------------- На жаль, я вже щось запланував / запланувала. 0
Na z-a-ʹ,-y--v----s--h--ʹ z---anu----/ za-l-nu-ala. N- z----- y- v--- s------ z--------- / z----------- N- z-a-ʹ- y- v-h- s-c-o-ʹ z-p-a-u-a- / z-p-a-u-a-a- --------------------------------------------------- Na zhalʹ, ya vzhe shchosʹ zaplanuvav / zaplanuvala.
Чао! Б--а---! Б------- Б-в-й-е- -------- Бувайте! 0
B-va-̆te! B-------- B-v-y-t-! --------- Buvay̆te!
Довиждане! До поб--енн-! Д- п--------- Д- п-б-ч-н-я- ------------- До побачення! 0
D----ba--enny-! D- p----------- D- p-b-c-e-n-a- --------------- Do pobachennya!
До скоро! До з--тріч-! Д- з-------- Д- з-с-р-ч-! ------------ До зустрічі! 0
D--z--tr-c-i! D- z--------- D- z-s-r-c-i- ------------- Do zustrichi!

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Азбуки

С помощта на езиците ние общуваме помежду си. Казваме на другите какво мислим или чувстваме. Писането има същата функция. Повечето езици имат писмена форма или писменост. Писмеността се състои от писмени знаци. Тези писмени знаци могат да бъдат най-разнообразни. Повечето писмености са съставени от букви. Тези букви образуват азбуките. Азбуката представлява организиран набор от графични символи. Групирани по определени правила, тези писмени знаци образуват думи. Всеки писмен знак има фиксирано произношение. Английската дума "алфабет" ("азбука") произлиза от гръцки език. В гръцкия език първите две букви се наричали "алфа" и "бета". През човешката история са съществували множество различни азбуки. Хората са използвали писмени знаци преди повече от 3000 години. В по-ранен етап писмените знаци са били магически символи. Само малцина са знаели тяхното значение. По-късно писмените знаци изгубили своята символна природа. Днес буквите сами по себе си нямат значения. Придобиват значение само в комбинация с други букви. Но писмени знаци като китайските функционират по различен начин. Те наподобяват рисунки и често изобразяват своето значение. Когато пишем, ние кодираме своите мисли. Записваме знанията си чрез писмени знаци. Нашият мозък се е научил как да декодира азбуката. Писмените знаци се превръщат в думи, думите се превръщат в идеи. По този начин, един текст може да просъществува хиляди години. И все така да бъде разбираем.
Знаете ли, че?
Бенгалският принадлежи към индоирански езици. За около 220 милиона души той е майчин език. Повече от 140 милиона от тях живеят в Бангладеш. Освен това го използват и около 75 милиона души в Индия. Други групи населяват Малайзия, Непал и Саудитска Арабия. С това бенгалският е един от най-разпространените езици в света. Езикът има собствена писменост. За числата съществуват отделни знаци. Но в днешно време основно се използват арабските цифри. Словоредът в бенгалския следва установени правила. На първо място е подлогът, след това допълнението и накрая глаголът. Граматичен род не съществува. Дори съществителните и прилагателните имена се променят слабо. Това е добре за всички, които искат да изучават този важен език. А би трябвало да го направят много хора!