Разговорник

bg Сред природата   »   uk На природі

26 [двайсет и шест]

Сред природата

Сред природата

26 [двадцять шість]

26 [dvadtsyatʹ shistʹ]

На природі

[Na pryrodi]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Виждаш ли кулата там? Ба-и- --м-----? Б---- т-- в---- Б-ч-ш т-м в-ж-? --------------- Бачиш там вежу? 0
Bachy-h -am-ve--u? B------ t-- v----- B-c-y-h t-m v-z-u- ------------------ Bachysh tam vezhu?
Виждаш ли върха там? Б--и--т-м----у? Б---- т-- г---- Б-ч-ш т-м г-р-? --------------- Бачиш там гору? 0
B--h--- t-m-h-r-? B------ t-- h---- B-c-y-h t-m h-r-? ----------------- Bachysh tam horu?
Виждаш ли селото там? Б---ш-та- ----? Б---- т-- с---- Б-ч-ш т-м с-л-? --------------- Бачиш там село? 0
Bachy-h---- s-lo? B------ t-- s---- B-c-y-h t-m s-l-? ----------------- Bachysh tam selo?
Виждаш ли реката там? Ба--ш там--і---? Б---- т-- р----- Б-ч-ш т-м р-ч-у- ---------------- Бачиш там річку? 0
B-c-ys- tam-r--h-u? B------ t-- r------ B-c-y-h t-m r-c-k-? ------------------- Bachysh tam richku?
Виждаш ли моста там? Ба-и- там -іст? Б---- т-- м---- Б-ч-ш т-м м-с-? --------------- Бачиш там міст? 0
Ba-hy----am -i--? B------ t-- m---- B-c-y-h t-m m-s-? ----------------- Bachysh tam mist?
Виждаш ли езерото там? Б--иш та---з--о? Б---- т-- о----- Б-ч-ш т-м о-е-о- ---------------- Бачиш там озеро? 0
Ba--ys---a--ozero? B------ t-- o----- B-c-y-h t-m o-e-o- ------------------ Bachysh tam ozero?
Птичката ей там ми харесва. То- п--х-м--- по--б--тьс-. Т-- п--- м--- п----------- Т-й п-а- м-н- п-д-б-є-ь-я- -------------------------- Той птах мені подобається. 0
To-- ---kh--en- -odobay---s--. T--- p---- m--- p------------- T-y- p-a-h m-n- p-d-b-y-t-s-a- ------------------------------ Toy̆ ptakh meni podobayetʹsya.
Дървото ей там ми харесва. Т- -ер--о-мені-под-баєтьс-. Т- д----- м--- п----------- Т- д-р-в- м-н- п-д-б-є-ь-я- --------------------------- Те дерево мені подобається. 0
Te-de---- ---- po-obay-t-sy-. T- d----- m--- p------------- T- d-r-v- m-n- p-d-b-y-t-s-a- ----------------------------- Te derevo meni podobayetʹsya.
Скалата тук ми харесва. Т----а--н- м-н--под--ає-ьс-. Т-- к----- м--- п----------- Т-й к-м-н- м-н- п-д-б-є-ь-я- ---------------------------- Той камінь мені подобається. 0
Toy̆-ka---ʹ-me-- -o-ob--e--sy-. T--- k----- m--- p------------- T-y- k-m-n- m-n- p-d-b-y-t-s-a- ------------------------------- Toy̆ kaminʹ meni podobayetʹsya.
Паркът ей там ми харесва. Той---рк -е-і -одоб----ся. Т-- п--- м--- п----------- Т-й п-р- м-н- п-д-б-є-ь-я- -------------------------- Той парк мені подобається. 0
T--- ---k me-- -o-ob-yet--ya. T--- p--- m--- p------------- T-y- p-r- m-n- p-d-b-y-t-s-a- ----------------------------- Toy̆ park meni podobayetʹsya.
Градината ей там ми харесва. Той с-- м-ні по--ба-тьс-. Т-- с-- м--- п----------- Т-й с-д м-н- п-д-б-є-ь-я- ------------------------- Той сад мені подобається. 0
To---sad -e-----------tʹsy-. T--- s-- m--- p------------- T-y- s-d m-n- p-d-b-y-t-s-a- ---------------------------- Toy̆ sad meni podobayetʹsya.
Цветето тук ми харесва. Т- ---т---м-ні---д-б---ьс-. Т- к----- м--- п----------- Т- к-і-к- м-н- п-д-б-є-ь-я- --------------------------- Та квітка мені подобається. 0
Ta-k----a-men- -odo--ye--sy-. T- k----- m--- p------------- T- k-i-k- m-n- p-d-b-y-t-s-a- ----------------------------- Ta kvitka meni podobayetʹsya.
Спoред мен това е хубаво. Я-вв---ю -е---р-им. Я в----- ц- г------ Я в-а-а- ц- г-р-и-. ------------------- Я вважаю це гарним. 0
YA-v-az-ay- -s-------m. Y- v------- t-- h------ Y- v-a-h-y- t-e h-r-y-. ----------------------- YA vvazhayu tse harnym.
Спoред мен това е интересно. Я --ажа-----ц---в--. Я в----- ц- ц------- Я в-а-а- ц- ц-к-в-м- -------------------- Я вважаю це цікавим. 0
YA-v-az---- -s- t--k-vym. Y- v------- t-- t-------- Y- v-a-h-y- t-e t-i-a-y-. ------------------------- YA vvazhayu tse tsikavym.
Спoред мен това е прекрасно. Я---а--ю ц---у-ов-м. Я в----- ц- ч------- Я в-а-а- ц- ч-д-в-м- -------------------- Я вважаю це чудовим. 0
Y--vv-z--yu t-- c-ud--ym. Y- v------- t-- c-------- Y- v-a-h-y- t-e c-u-o-y-. ------------------------- YA vvazhayu tse chudovym.
Спoред мен това е грозно. Я--в-ж-ю це бр--к-м. Я в----- ц- б------- Я в-а-а- ц- б-и-к-м- -------------------- Я вважаю це бридким. 0
Y- -----a-- -se bry---m. Y- v------- t-- b------- Y- v-a-h-y- t-e b-y-k-m- ------------------------ YA vvazhayu tse brydkym.
Спoред мен това е скучно. Я вв-жаю-це н-----. Я в----- ц- н------ Я в-а-а- ц- н-д-и-. ------------------- Я вважаю це нудним. 0
Y---v--h--u -s--n---ym. Y- v------- t-- n------ Y- v-a-h-y- t-e n-d-y-. ----------------------- YA vvazhayu tse nudnym.
Спoред мен това е ужасно. Я---аж-ю--е----а---м. Я в----- ц- с-------- Я в-а-а- ц- с-р-ш-и-. --------------------- Я вважаю це страшним. 0
YA-vv---a---tse str-s-ny-. Y- v------- t-- s--------- Y- v-a-h-y- t-e s-r-s-n-m- -------------------------- YA vvazhayu tse strashnym.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езиците и поговорките

Във всеки език има поговорки. По този начин , поговорките са важна част от националната идентичност. Поговорките разкриват нормите и ценностите на дадена държава. Тяхната форма е общоизвестна и фиксирана, и не подлежи на промяна. Поговорките винаги са кратки и стегнати. Метафорите често се използват в тях. Много поговорки също са поетично построени. Повечето поговорки ни дават съвети или правила на поведение. Но някои поговорки също таят и очевидна критика. Поговорките също често използват стереотипи. Така че те могат да описват някои типични черти на други страни или хора. Поговорките имат дълга традиция. Аристотел ги възхвалява като кратки философски трактати. Те са важно стилистично средство в реториката и литературата. Това, което ги прави специални, е, че те винаги остават актуални. В лингвистиката има дисциплина, която е посветена само на тях. Голяма част от поговорките съществуват в няколко езика. По този начин те могат да бъдат лексикално идентични. В тези случаи, говорещите на различни езици използват едни и същи думи. Bellende Hunde beißen nicht, Perro que ladra no muerde. (DE-ES) Други поговорки са семантично сходни. Което означава, че една и съща идея се изразява с помощта на различни думи. Appeler un chat un chat, Dire pane al pane e vino al vino. (FR-IT) Така поговорките ни помагат да разбираме другите хора и култури. Най- интересни са поговорките, които се срещат по целия свят. Тези, които са за "големите" теми на човешкия живот. Тези поговорки отразяват универсални преживявания. Те показват, че всички сме еднакви - без значение на какъв език говорим!
Знаете ли, че?
Латвийският принадлежи към източната група на балтийските езици. Говори се от повече от 2 милиона души. Латвийският е най-близък до литовския. Въпреки това двата езика не са много сходни. Случва се латвиец и литовец да разговарят на руски. Структурата на латвийския език не е толкова архаична както тази на литовския. Но в традиционните песни и стихотворения се откриват много древни елементи. Те показват например близостта на латвийския до латинския. Латвийският речников състав има интересна структура. Той съдържа много думи от други езици. Към тях спадат немски, шведски, руски или английски. Някои думи бяха създадени наскоро, тъй като просто липсваха. Латвийски се пише с латинската азбука и ударението пада върху първата сричка. Граматиката има много особености, които не съществуват в други езици. Но правилата винаги са ясни и еднозначни.