Разговорник

bg В кухнята   »   uk На кухні

19 [деветнайсет]

В кухнята

В кухнята

19 [дев’ятнадцять]

19 [devʺyatnadtsyatʹ]

На кухні

[Na kukhni]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Нова кухня ли имаш? Т- ма-ш ---у ку---? Т- м--- н--- к----- Т- м-є- н-в- к-х-ю- ------------------- Ти маєш нову кухню? 0
T--m-ye-- novu-k--hn--? T- m----- n--- k------- T- m-y-s- n-v- k-k-n-u- ----------------------- Ty mayesh novu kukhnyu?
Какво искаш да сготвиш днес? Щ---- -о----в----и-с--го--і? Щ- т- х---- в----- с-------- Щ- т- х-ч-ш в-р-т- с-о-о-н-? ---------------------------- Що ти хочеш варити сьогодні? 0
Sh--- ty-kho-h----v--yt- sʹo-o--i? S---- t- k------- v----- s-------- S-c-o t- k-o-h-s- v-r-t- s-o-o-n-? ---------------------------------- Shcho ty khochesh varyty sʹohodni?
На електрическа печка ли готвиш или на газ? Т- -а--- на -ле---и-- ч--на--а--? Т- в---- н- е-------- ч- н- г---- Т- в-р-ш н- е-е-т-и-і ч- н- г-з-? --------------------------------- Ти вариш на електриці чи на газі? 0
Ty v---s- n----ek-r---i---y n- h---? T- v----- n- e--------- c-- n- h---- T- v-r-s- n- e-e-t-y-s- c-y n- h-z-? ------------------------------------ Ty varysh na elektrytsi chy na hazi?
Да нарежа ли лука? Ч- п--ин-- / -о-и-на я-р-зати циб-л-? Ч- п------ / п------ я р----- ц------ Ч- п-в-н-н / п-в-н-а я р-з-т- ц-б-л-? ------------------------------------- Чи повинен / повинна я різати цибулю? 0
Ch- --------/ -o----a ya -iz-ty----bu--u? C-- p------ / p------ y- r----- t-------- C-y p-v-n-n / p-v-n-a y- r-z-t- t-y-u-y-? ----------------------------------------- Chy povynen / povynna ya rizaty tsybulyu?
Да обеля ли картофите? Чи -----ен-/ -ов--на-я-ч-с-ит---а-т-п--? Ч- п------ / п------ я ч------ к-------- Ч- п-в-н-н / п-в-н-а я ч-с-и-и к-р-о-л-? ---------------------------------------- Чи повинен / повинна я чистити картоплю? 0
Chy -----en ----vy-na--a -hys--t--ka--o----? C-- p------ / p------ y- c------- k--------- C-y p-v-n-n / p-v-n-a y- c-y-t-t- k-r-o-l-u- -------------------------------------------- Chy povynen / povynna ya chystyty kartoplyu?
Да измия ли салатата? Чи-п-в---- --по-инн- я--ити-с--а-? Ч- п------ / п------ я м--- с----- Ч- п-в-н-н / п-в-н-а я м-т- с-л-т- ---------------------------------- Чи повинен / повинна я мити салат? 0
C-y--o----n-/ --vynn- ------y-s-l-t? C-- p------ / p------ y- m--- s----- C-y p-v-n-n / p-v-n-a y- m-t- s-l-t- ------------------------------------ Chy povynen / povynna ya myty salat?
Къде са чашите? Д---кля---? Д- с------- Д- с-л-н-и- ----------- Де склянки? 0
De-s-------? D- s-------- D- s-l-a-k-? ------------ De sklyanky?
Къде са съдовете? Д- -о-у-? Д- п----- Д- п-с-д- --------- Де посуд? 0
D---o-ud? D- p----- D- p-s-d- --------- De posud?
Къде са приборите? Де --о--ві-пр--о--? Д- с------ п------- Д- с-о-о-і п-и-о-и- ------------------- Де столові прибори? 0
D---t---vi p--b--y? D- s------ p------- D- s-o-o-i p-y-o-y- ------------------- De stolovi prybory?
Имаш ли отварачка за консерви? Ч- ма-ш--и в-дк--в-------к-н-ерв? Ч- м--- т- в-------- д-- к------- Ч- м-є- т- в-д-р-в-ч д-я к-н-е-в- --------------------------------- Чи маєш ти відкривач для консерв? 0
Chy mayes- ty --d-ryvac- --y----n---v? C-- m----- t- v--------- d--- k------- C-y m-y-s- t- v-d-r-v-c- d-y- k-n-e-v- -------------------------------------- Chy mayesh ty vidkryvach dlya konserv?
Имаш ли отварачка за бутилки? Ч------ ти---юч-д-я --дкр--а-н- --яш--? Ч- м--- т- к--- д-- в---------- п------ Ч- м-є- т- к-ю- д-я в-д-р-в-н-я п-я-о-? --------------------------------------- Чи маєш ти ключ для відкривання пляшок? 0
Ch- ----sh -y--l-uc- -lya-v--kry--n--- --y-s---? C-- m----- t- k----- d--- v----------- p-------- C-y m-y-s- t- k-y-c- d-y- v-d-r-v-n-y- p-y-s-o-? ------------------------------------------------ Chy mayesh ty klyuch dlya vidkryvannya plyashok?
Имаш ли тирбушон? Ч- м--ш т-----п-р? Ч- м--- т- ш------ Ч- м-є- т- ш-о-о-? ------------------ Чи маєш ти штопор? 0
Ch--m-ye-h--- sht-po-? C-- m----- t- s------- C-y m-y-s- t- s-t-p-r- ---------------------- Chy mayesh ty shtopor?
В тази тенджера ли ще готвиш супата? Ч- -а-иш ---суп в --й--аст----? Ч- в---- т- с-- в ц-- к-------- Ч- в-р-ш т- с-п в ц-й к-с-р-л-? ------------------------------- Чи вариш ти суп в цій каструлі? 0
Ch---ary-h -- s-p --t-i-- -a-truli? C-- v----- t- s-- v t---- k-------- C-y v-r-s- t- s-p v t-i-̆ k-s-r-l-? ----------------------------------- Chy varysh ty sup v tsiy̆ kastruli?
В този тиган ли ще пържиш рибата? Чи--м-ж-- ------- н- ці- --------і? Ч- с----- т- р--- н- ц-- с--------- Ч- с-а-и- т- р-б- н- ц-й с-о-о-о-і- ----------------------------------- Чи смажиш ти рибу на цій сковороді? 0
Chy -ma--y-h t- -ybu na--s-y---kov---di? C-- s------- t- r--- n- t---- s--------- C-y s-a-h-s- t- r-b- n- t-i-̆ s-o-o-o-i- ---------------------------------------- Chy smazhysh ty rybu na tsiy̆ skovorodi?
На тази скара ли ще печеш зеленчуците? Чи ---------ш-т- о---і -- ----т-і? Ч- п--------- т- о---- н- р------- Ч- п-д-м-ж-є- т- о-о-і н- р-ш-т-і- ---------------------------------- Чи підсмажуєш ти овочі на решітці? 0
C----idsm-z--y--h ty---o--i--- ---hi---i? C-- p------------ t- o----- n- r--------- C-y p-d-m-z-u-e-h t- o-o-h- n- r-s-i-t-i- ----------------------------------------- Chy pidsmazhuyesh ty ovochi na reshittsi?
Аз слагам масата. Я---к--ваю ----. Я н------- с---- Я н-к-и-а- с-і-. ---------------- Я накриваю стіл. 0
YA -a-ryvayu--t--. Y- n-------- s---- Y- n-k-y-a-u s-i-. ------------------ YA nakryvayu stil.
Това са ножовете, вилиците и лъжиците. Ось-----, ви----и - ложк-. О-- н---- в------ і л----- О-ь н-ж-, в-д-л-и і л-ж-и- -------------------------- Ось ножі, виделки і ложки. 0
Os- no-h-- v-delky-- lozh--. O-- n----- v------ i l------ O-ʹ n-z-i- v-d-l-y i l-z-k-. ---------------------------- Osʹ nozhi, vydelky i lozhky.
Това са чашите, чиниите и салфетките. О----к--н-и- -арілк--- с----тк-. О-- с------- т------ і с-------- О-ь с-л-н-и- т-р-л-и і с-р-е-к-. -------------------------------- Ось склянки, тарілки і серветки. 0
O-----l--n-----ar-lk-------v----. O-- s-------- t------ i s-------- O-ʹ s-l-a-k-, t-r-l-y i s-r-e-k-. --------------------------------- Osʹ sklyanky, tarilky i servetky.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Учене и стилове на учене

Ако някой не напредва особено в учението, е възможно да не учи по най-подходящия начин. Иначе казано, да не учи по начин, който да е в хармония с неговия собствен "стил". Има четири стила на учене, които са общопризнати. Тези стилове на учене са свързани със сетивните органи. Има слухов, зрителен, комуникативен и двигателен стил на учене. Слуховият тип хора учат най-добре когато слушат. Например, те добре помнят мелодии. Когато учат, четат на себе си; научават новите думи като ги произнасят на глас. Този вид хора често сами си говорят. Компакт-дискове или аудио-лекции по темата са им от помощ. Зрителният тип хора заучават най-добре това, което виждат. За тях е много важно да изчетат информацията. Те си водят много бележки по време на ученето. Също така обичат да учат чрез картини, таблици и карти. Този вид хора много четат, а също така сънуват често и цветно. Те учат най-добре в приятна обстановка. Комуникативният тип хора предпочитат разговорите и дискусиите. Те се нуждаят от взаимодействие, или диалог с другите. Те задават много въпроси в час и се учат добре в групи. Двигателният тип хора учат най-добре чрез движения. Те предпочитат метода "научаване чрез правене" и искат да опитат всичко. Те обичат да са физически активни или да дъвчат дъвка по време на учене. Не обичат теориите, а експериментите. Важно е да отбележим, че почти всеки човек е смесица от тези типове. Така че няма никой, който да е представител само на един от тях. Поради това ние учим най-добре когато впрегнем всички свои сетивни органи. Тогава нашият мозък се активира по много начини и добре съхранява новата информация. Така че четете, дискутирайте и слушайте новите думи! А след това поспортувайте!
Знаете ли, че?
Индонезийски се говори от над 160 милиона души. Но той е майчин език само на около 30 милиона. Причината за това е, че в Индонезия живеят почти 500 различни етнически групи. Те говорят 250 различни езика, които са разделени на много диалекти. Такова езиково многообразие може естествено да доведе до проблеми. Затова днешният индонезийски е въведен като стандартизиран национален език. Той се изучава във всички училища заедно с майчиния език. Индонезийският принадлежи към австронезийските езици. Той е толкова тясно свързан с малайския, че двата езика се считат за почти идентични. Изучаването на индонезийски има много предимства. Граматичните правила не са много сложни. Правописът също не е труден. Произношението се основава на начина на писане. Много индонезийски думи произхождат от други езици, което улеснява ученето. А скоро индонезийският ще бъде един от основните езици в света!