Разговорник

bg Пазаруване   »   hu Bevásárlás

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [ötvennégy]

Bevásárlás

Изберете как искате да видите превода:   
български унгарски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. S--r-tné--v-n-i --y -já-d--o-. S-------- v---- e-- a--------- S-e-e-n-k v-n-i e-y a-á-d-k-t- ------------------------------ Szeretnék venni egy ajándékot. 0
Но не нещо прекалено скъпо. D- n----ú- --á-á-. D- n-- t-- d------ D- n-m t-l d-á-á-. ------------------ De nem túl drágát. 0
Може би дамска чанта? Ta--- --y ----t----t? T---- e-- k---------- T-l-n e-y k-z-t-s-á-? --------------------- Talán egy kézitáskát? 0
Какъв цвят желаете? Mi-yen s-í-- --eretne? M----- s---- s-------- M-l-e- s-í-t s-e-e-n-? ---------------------- Milyen színt szeretne? 0
Черен, кафяв или бял? F-ketét,---rn-- vagy feh-r--? F------- b----- v--- f------- F-k-t-t- b-r-á- v-g- f-h-r-t- ----------------------------- Feketét, barnát vagy fehéret? 0
Голяма или малка? Egy---------vagy egy k--si-? E-- n------ v--- e-- k------ E-y n-g-o-, v-g- e-y k-c-i-? ---------------------------- Egy nagyot, vagy egy kicsit? 0
Може ли да видя тази? Meg-s--ba- -z- né----? M-- s----- e-- n------ M-g s-a-a- e-t n-z-e-? ---------------------- Meg szabad ezt néznem? 0
От кожа ли е? Bő--ől--a-? B----- v--- B-r-ő- v-n- ----------- Bőrből van? 0
Или от изкуствена материя? V-gy mű----ől--an? V--- m------- v--- V-g- m-b-r-ő- v-n- ------------------ Vagy műbőrből van? 0
От кожа естествено. Bőr-ő- t--m---et-sen. B----- t------------- B-r-ő- t-r-é-z-t-s-n- --------------------- Bőrből természetesen. 0
Това е особено добро качество. E- -------ö-ös-n -- mi-ős-gű----. E- e-- k-------- j- m------- á--- E- e-y k-l-n-s-n j- m-n-s-g- á-u- --------------------------------- Ez egy különösen jó minőségű áru. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. É- ----z-t--k- ár- -alóba-----y---kedve-ö. É- a k-------- á-- v------ n----- k------- É- a k-z-t-s-a á-a v-l-b-n n-g-o- k-d-e-ö- ------------------------------------------ És a kézitáska ára valóban nagyon kedvezö. 0
Харесва ми. Ez--e--z-k ----m. E- t------ n----- E- t-t-z-k n-k-m- ----------------- Ez tetszik nekem. 0
Ще я взема. Ez--v-sz-m. E-- v------ E-t v-s-e-. ----------- Ezt veszem. 0
Може ли евентуално да я подменя? Ese--e------za-ser----t-- ez-? E------ v---------------- e--- E-e-l-g v-s-z-c-e-é-h-t-m e-t- ------------------------------ Esetleg visszacserélhetem ezt? 0
Разбира се. Ma--t---ér-e--dő. M------ é-------- M-g-t-l é-t-t-d-. ----------------- Magától értetődő. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Becs-m-g-lju- -i-- -g--aj--dék. B------------ m--- e-- a------- B-c-o-a-o-j-k m-n- e-y a-á-d-k- ------------------------------- Becsomagoljuk mint egy ajándék. 0
Касата е там отсреща. A -ú-ol----n v-- - --n-tá-. A t--------- v-- a p------- A t-l-l-a-o- v-n a p-n-t-r- --------------------------- A túloldalon van a pénztár. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...