Разговорник

bg Кратък разговор 1   »   sr Ћаскање 1

20 [двайсет]

Кратък разговор 1

Кратък разговор 1

20 [двадесет]

20 [dvadeset]

Ћаскање 1

[Ćaskanje 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Настанете се удобно! Р-с-омо-ит- се! Р---------- с-- Р-с-о-о-и-е с-! --------------- Раскомотите се! 0
Ra-------t- -e! R---------- s-- R-s-o-o-i-e s-! --------------- Raskomotite se!
Чувствайте се като у дома си! Ос--а--- -- --о--од-ку--! О------- с- к-- к-- к---- О-е-а-т- с- к-о к-д к-ћ-! ------------------------- Осећајте се као код куће! 0
Os-c-a--e ---kao -od ---́-! O-------- s- k-- k-- k----- O-e-́-j-e s- k-o k-d k-c-e- --------------------------- Osećajte se kao kod kuće!
Какво желаете за пиене? Шта-ж---т--п---т-? Ш-- ж----- п------ Ш-а ж-л-т- п-п-т-? ------------------ Шта желите попити? 0
Š-a---li-e-po--t-? Š-- ž----- p------ Š-a ž-l-t- p-p-t-? ------------------ Šta želite popiti?
Обичате ли музика? Во---е -и -у----? В----- л- м------ В-л-т- л- м-з-к-? ----------------- Волите ли музику? 0
V---te -- --zik-? V----- l- m------ V-l-t- l- m-z-k-? ----------------- Volite li muziku?
Аз харесвам класическа музика. Ја---л---кл-------му----. Ј- в---- к------- м------ Ј- в-л-м к-а-и-н- м-з-к-. ------------------------- Ја волим класичну музику. 0
Ja--o-im --asičnu m-zi--. J- v---- k------- m------ J- v-l-m k-a-i-n- m-z-k-. ------------------------- Ja volim klasičnu muziku.
Това са моите компактдискове. О--е--у мо-- Ц--ови. О--- с- м--- Ц------ О-д- с- м-ј- Ц---в-. -------------------- Овде су моји ЦД-ови. 0
O--e -- -o---C-----. O--- s- m--- C------ O-d- s- m-j- C---v-. -------------------- Ovde su moji CD-ovi.
Свирите ли на нещо? Св-р-т--ли-не---и---ру-е--? С------ л- н--- и---------- С-и-а-е л- н-к- и-с-р-м-н-? --------------------------- Свирате ли неки инструмент? 0
Svira-e--- ne-i --st---ent? S------ l- n--- i---------- S-i-a-e l- n-k- i-s-r-m-n-? --------------------------- Svirate li neki instrument?
Това е моята китара. Овд- -е-м--а -ит-р-. О--- ј- м--- г------ О-д- ј- м-ј- г-т-р-. -------------------- Овде је моја гитара. 0
Ovde j--m--a---t-r-. O--- j- m--- g------ O-d- j- m-j- g-t-r-. -------------------- Ovde je moja gitara.
Обичате ли да пеете? П----е--- ---о? П----- л- р---- П-в-т- л- р-д-? --------------- Певате ли радо? 0
Pe---e-------o? P----- l- r---- P-v-t- l- r-d-? --------------- Pevate li rado?
Имате ли деца? Има-- -и ----? И---- л- д---- И-а-е л- д-ц-? -------------- Имате ли деце? 0
Ima-e-li-d-ce? I---- l- d---- I-a-e l- d-c-? -------------- Imate li dece?
Имате ли куче? И--те----п--? И---- л- п--- И-а-е л- п-а- ------------- Имате ли пса? 0
I-a-- li-p--? I---- l- p--- I-a-e l- p-a- ------------- Imate li psa?
Имате ли котка? И---е -и-м--к-? И---- л- м----- И-а-е л- м-ч-у- --------------- Имате ли мачку? 0
Imat--li -----? I---- l- m----- I-a-e l- m-č-u- --------------- Imate li mačku?
Това са моите книги. Ов-- су---ј---њи-е. О--- с- м--- к----- О-д- с- м-ј- к-и-е- ------------------- Овде су моје књиге. 0
O--------o-e--njige. O--- s- m--- k------ O-d- s- m-j- k-j-g-. -------------------- Ovde su moje knjige.
Тъкмо чета тази книга. Уп-ав- --та---в- ----у. У----- ч---- о-- к----- У-р-в- ч-т-м о-у к-и-у- ----------------------- Управо читам ову књигу. 0
U---------am---u -n--g-. U----- č---- o-- k------ U-r-v- č-t-m o-u k-j-g-. ------------------------ Upravo čitam ovu knjigu.
Какво обичате да четете? Шт- -адо чит-те? Ш-- р--- ч------ Ш-а р-д- ч-т-т-? ---------------- Шта радо читате? 0
Š-a -ad- -ita-e? Š-- r--- č------ Š-a r-d- č-t-t-? ---------------- Šta rado čitate?
Обичате ли да ходите ли на концерт? И--те-ли р----на --н-ерт? И---- л- р--- н- к------- И-е-е л- р-д- н- к-н-е-т- ------------------------- Идете ли радо на концерт? 0
I------i ---- -- --n-e--? I---- l- r--- n- k------- I-e-e l- r-d- n- k-n-e-t- ------------------------- Idete li rado na koncert?
Обичате ли да ходите ли на театър? Ид--- -и р--о-у-поз-р-шт-? И---- л- р--- у п--------- И-е-е л- р-д- у п-з-р-ш-е- -------------------------- Идете ли радо у позориште? 0
I-e-e l---ado-- po--ri--e? I---- l- r--- u p--------- I-e-e l- r-d- u p-z-r-š-e- -------------------------- Idete li rado u pozorište?
Обичате ли да ходите ли на опера? И--т- л--рад--- оп-р-? И---- л- р--- у о----- И-е-е л- р-д- у о-е-у- ---------------------- Идете ли радо у оперу? 0
I--te-li ra---- op-r-? I---- l- r--- u o----- I-e-e l- r-d- u o-e-u- ---------------------- Idete li rado u operu?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Майчин език? Бащин език!

Като дете, от кого научихте езика си? Със сигурност ще отвърнете: от майка си! Повечето хора по света мислят така. Терминът "майчин език" съществува при почти всички народи. С него са добре запознати както англичаните, така и китайците. Това е може би така, защото майките прекарвата повече време с децата си. Но скорошни изследвания са достигнали до различни резултати. Те показват, че ние говорим предимно езикът на бащите си. Учените са изследвали генетичният материал и езиците на смесени племена. При тези племена, родителите произхождали от различни култури. Тези племена се зародили преди хиляди години. Причината за това били големи миграционни вълни. Генетичният материал от тези смесени племена бил генетично анализиран. И след това бил сравнен с езика на племето. Оказало се, че повечето племена говорели езика на своите мъжки предци. Това означава, че държавният им език е произлязъл от Y-хромозомата. Така че мъжете занесли своя език със себе си в чуждите държави. И тамошните жени възприели новият език на мъжете. Но дори и днес, бащите оказват по-силно влияние върху езика ни. Защото когато се учат, децата са ориентирани към езика на бащите си. Бащите разговарят значително по-малко със своите деца. Мъжката структура на изречението също е по-проста отколкото тази при жените. В резултат на това, езикът на бащите е по-пригоден за нуждите на бебетата. Той не ги затормозява и е по-лесен за научаване. Поради това децата предпочитат да имитират "тати" когато говорят, а не "мама". Едва по-късно майчиният речник оформя езикът на детето. По този начин майките оказват влияние на нашия език така, както и бащите. Ето защо би следвало да наричаме родния си език "бащин"!
Знаете ли, че?
Италианският принадлежи към романските езици. Това означава, че той се е развил от латинския. За около 70 милиона души италианският е майчин език. По-голямата част от тях живеят в Италия. Но също в Словения и Хърватия хората разбират италиански. Вследствие на колониалната политика езикът е бил разпространен и в Африка. В Либия, Сомалия и Еритрея много от възрастните хора и днес разбират италиански. Многобройните емигранти също са пренесли езика в различни страни. Особено в Южна Америка има много италианскоговорящи общности. Често италианският там се е смесвал с испанския и са възниквали нови езици. Характерни за италианския са многото диалекти. Някои учени говорят дори за отделни езици. Правописът на италиански не е труден, той се основава на произношението. За много хора италианският е най-красивият език в света! Може би, защото това е езикът на музиката, дизайна и добрата храна?