Разговорник

bg Автомобилна авария   »   sr Квар на ауту

39 [трийсет и девет]

Автомобилна авария

Автомобилна авария

39 [тридесет и девет]

39 [trideset i devet]

Квар на ауту

[Kvar na autu]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Къде е най-близката бензиностанция? Где ј--сл--е-а--енз-нс----у-па? Г-- ј- с------ б-------- п----- Г-е ј- с-е-е-а б-н-и-с-а п-м-а- ------------------------------- Где је следећа бензинска пумпа? 0
G-e--e--l---c---be--in-k- p-mp-? G-- j- s------- b-------- p----- G-e j- s-e-e-́- b-n-i-s-a p-m-a- -------------------------------- Gde je sledeća benzinska pumpa?
Имам спукана гума. Гу-- м--се------шил-. Г--- м- с- п--------- Г-м- м- с- п-о-у-и-а- --------------------- Гума ми се пробушила. 0
Gu-a mi -- p-ob-ši--. G--- m- s- p--------- G-m- m- s- p-o-u-i-a- --------------------- Guma mi se probušila.
Можете ли да смените колелото? Мо-ете -- -а-ен-т- т---к? М----- л- з------- т----- М-ж-т- л- з-м-н-т- т-ч-к- ------------------------- Можете ли заменити точак? 0
Mo--t--l--za--nit--t-čak? M----- l- z------- t----- M-ž-t- l- z-m-n-t- t-č-k- ------------------------- Možete li zameniti točak?
Трябват ми няколко литра дизел. Тр-б-м -а--ли--ра--и-ел-. Т----- п-- л----- д------ Т-е-а- п-р л-т-р- д-з-л-. ------------------------- Требам пар литара дизела. 0
T-eb-- p---li-ar- --ze--. T----- p-- l----- d------ T-e-a- p-r l-t-r- d-z-l-. ------------------------- Trebam par litara dizela.
Нямам повече бензин. Н-м-м в--- б-нзина. Н---- в--- б------- Н-м-м в-ш- б-н-и-а- ------------------- Немам више бензина. 0
Ne-am--iše -e-zi--. N---- v--- b------- N-m-m v-š- b-n-i-a- ------------------- Nemam više benzina.
Имате ли резервна туба? И----------зе-в-и--ани---р? И---- л- р------- к-------- И-а-е л- р-з-р-н- к-н-с-e-? --------------------------- Имате ли резервни канистeр? 0
I-ate-li--e---v----ani--e-? I---- l- r------- k-------- I-a-e l- r-z-r-n- k-n-s-e-? --------------------------- Imate li rezervni kanister?
Къде мога да се обадя по телефон? Г---мо-у--- тел-ф---ра-? Г-- м--- д- т----------- Г-е м-г- д- т-л-ф-н-р-м- ------------------------ Где могу да телефонирам? 0
G-- -ogu d--t--e-o---am? G-- m--- d- t----------- G-e m-g- d- t-l-f-n-r-m- ------------------------ Gde mogu da telefoniram?
Трябва ми „Пътна помощ”. Т--ба- --е- -лужб-. Т----- ш--- с------ Т-е-а- ш-е- с-у-б-. ------------------- Требам шлеп службу. 0
T---am -l-p sl-žb-. T----- š--- s------ T-e-a- š-e- s-u-b-. ------------------- Trebam šlep službu.
Търся работилница. Тр-ж-- ра-------. Т----- р--------- Т-а-и- р-д-о-и-у- ----------------- Тражим радионицу. 0
Tra--- -a-ionic-. T----- r--------- T-a-i- r-d-o-i-u- ----------------- Tražim radionicu.
Случи се злополука. Десила ------г-да. Д----- с- н------- Д-с-л- с- н-з-о-а- ------------------ Десила се незгода. 0
Desil- s---ez-o-a. D----- s- n------- D-s-l- s- n-z-o-a- ------------------ Desila se nezgoda.
Къде е най-близкият телефон? Гд---е-на-б------еле---? Г-- ј- н------- т------- Г-е ј- н-ј-л-ж- т-л-ф-н- ------------------------ Где је најближи телефон? 0
G---j- najbliž- --l----? G-- j- n------- t------- G-e j- n-j-l-ž- t-l-f-n- ------------------------ Gde je najbliži telefon?
Имате ли мобилен телефон със себе си? И-а-- ли -а-соб-м м-билни-т-л-фон? И---- л- с- с---- м------ т------- И-а-е л- с- с-б-м м-б-л-и т-л-ф-н- ---------------------------------- Имате ли са собом мобилни телефон? 0
I--te--i------bo--mo-i-n--t----on? I---- l- s- s---- m------ t------- I-a-e l- s- s-b-m m-b-l-i t-l-f-n- ---------------------------------- Imate li sa sobom mobilni telefon?
Трябва ни помощ. М- --еб--о -о-оћ. М- т------ п----- М- т-е-а-о п-м-ћ- ----------------- Ми требамо помоћ. 0
Mi tr-bam---omo--. M- t------ p------ M- t-e-a-o p-m-c-. ------------------ Mi trebamo pomoć.
Извикайте лекар! Поз--и-------ор-! П------- д------- П-з-в-т- д-к-о-а- ----------------- Позовите доктора! 0
P-zovi----o--or-! P------- d------- P-z-v-t- d-k-o-a- ----------------- Pozovite doktora!
Извикайте полиция! П-з-в-т--по-и-иј-! П------- п-------- П-з-в-т- п-л-ц-ј-! ------------------ Позовите полицију! 0
P-zo--t- ---iciju! P------- p-------- P-z-v-t- p-l-c-j-! ------------------ Pozovite policiju!
Документите Ви, моля. Ва-- --ку---те----л--. В--- д--------- м----- В-ш- д-к-м-н-е- м-л-м- ---------------------- Ваше документе, молим. 0
Va-- --kume---------m. V--- d--------- m----- V-š- d-k-m-n-e- m-l-m- ---------------------- Vaše dokumente, molim.
Шофьорската Ви книжка, моля. Вашу-воз-чк--д-з-о-у------м. В--- в------ д------- м----- В-ш- в-з-ч-у д-з-о-у- м-л-м- ---------------------------- Вашу возачку дозволу, молим. 0
V--u---z-č-- ---v---- -----. V--- v------ d------- m----- V-š- v-z-č-u d-z-o-u- m-l-m- ---------------------------- Vašu vozačku dozvolu, molim.
Документите на автомобила, моля. В-шу--ао---ћајн- --з--л-, ---и-. В--- с---------- д------- м----- В-ш- с-о-р-ћ-ј-у д-з-о-у- м-л-м- -------------------------------- Вашу саобраћајну дозволу, молим. 0
V------ob---́ajn- doz-o-u---o-i-. V--- s----------- d------- m----- V-š- s-o-r-c-a-n- d-z-o-u- m-l-m- --------------------------------- Vašu saobraćajnu dozvolu, molim.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Талантливите бебета лингвисти

Преди дори да могат да говорят, бебетата знаят много за езиците. Различни експерименти са разкрили този факт. Развитието на децата се изследва в специални бебешки лаборатории. Също така е изследвано и как децата учат езици. Бебетата очевидно са по-интелигентни, отколкото сме си мислели досега. Дори и на 6 месеца те имат множество езикови способности. Те могат да разпознават своя роден език, например. Френските и германските бебета реагират по различен начин на определени тонове. Различни модели на стрес водят до различно поведение. Така че бебетата имат усещане за тона на своя език. Съвсем малките деца също могат да запомнят и малък брой думи. Родителите са много важни за езиковото развитие на бебетата. Защото бебетата се нуждаят от взаимодействие непосредствено след раждането. Те искат да общуват с мама и татко. Взаимодействието трябва да бъде придружено от положителни емоции, обаче. Родителите не трябва да са напрегнати, когато разговарят със своите бебета. Също така е погрешно да се говори само рядко с тях. Стресът или мълчанието могат да имат негативни последици за бебетата. Тяхното езиково развитие може да бъде неблагоприятно повлияно. За бебетата обучението започва още в утробата! Те реагират на реч още преди раждането. Те могат да възприемат акустични сигнали съвсем точно. След раждането си, те могат да разпознаят тези сигнали. Неродените деца могат също да научат дори ритъма на даден език. Бебетата могат да чуят гласа на майка си още в утробата. Така че можете дори да разговаряте с все още неродени деца. Но не трябва да прекалявате ... Детето ще има достатъчно време за упражнения и след раждането!
Знаете ли, че?
Шведският принадлежи към северногерманските езици. Той е майчин език на повече от 8 милиона души. Говори се в Швеция и отчасти във Финландия. Шведите могат да общуват с норвежците сравнително безпроблемно. Дори съществува смесен език, който съчетава елементи от двата езика. И с датчаните може да се общува, ако се говори ясно. Шведската азбука има 29 букви. Характерна за шведския е изразената звукова система. Дългите и късите гласни определят смисъла на думата. Височината на тона също e определяща в шведския. Шведските думи и фрази по принцип са доста кратки. Словоредът следва установени правила. Граматиката не е много сложна. Структурите са подобни на тези в английски език. Учете шведски, езикът въобще не е труден!