Разговорник

bg трябва да направя нещо   »   sr нешто морати

72 [седемдесет и две]

трябва да направя нещо

трябва да направя нещо

72 [седамдесет и два]

72 [sedamdeset i dva]

нешто морати

[nešto morati]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Трябва мо--ти м----- м-р-т- ------ морати 0
m-rati m----- m-r-t- ------ morati
Трябва да изпратя писмото. Ја--ор---пос-а----и-мо. Ј- м---- п------ п----- Ј- м-р-м п-с-а-и п-с-о- ----------------------- Ја морам послати писмо. 0
Ja---r-m-pos-at--pi---. J- m---- p------ p----- J- m-r-m p-s-a-i p-s-o- ----------------------- Ja moram poslati pismo.
Трябва да платя хотела. Ја -о-ам пла-----хо-е-. Ј- м---- п------ х----- Ј- м-р-м п-а-и-и х-т-л- ----------------------- Ја морам платити хотел. 0
J- m-ram--la-i----ote-. J- m---- p------ h----- J- m-r-m p-a-i-i h-t-l- ----------------------- Ja moram platiti hotel.
Трябва да станеш рано. Ти м-ра--рано-у-т---. Т- м---- р--- у------ Т- м-р-ш р-н- у-т-т-. --------------------- Ти мораш рано устати. 0
Ti m-ra--ran- usta-i. T- m---- r--- u------ T- m-r-š r-n- u-t-t-. --------------------- Ti moraš rano ustati.
Трябва да работиш много. Т- м--аш-пу------и-и. Т- м---- п--- р------ Т- м-р-ш п-н- р-д-т-. --------------------- Ти мораш пуно радити. 0
Ti ---aš p-no-r-d---. T- m---- p--- r------ T- m-r-š p-n- r-d-t-. --------------------- Ti moraš puno raditi.
Трябва да си точен. Т- ---а- б-ти т-чан /--а-н-. Т- м---- б--- т---- / т----- Т- м-р-ш б-т- т-ч-н / т-ч-a- ---------------------------- Ти мораш бити тачан / тачнa. 0
T- mora- ------a----/--a---. T- m---- b--- t---- / t----- T- m-r-š b-t- t-č-n / t-č-a- ---------------------------- Ti moraš biti tačan / tačna.
Той трябва да зареди колата. Он -ора-н-п-н-----------ар. О- м--- н------- р--------- О- м-р- н-п-н-т- р-з-р-о-р- --------------------------- Он мора напунити резервоар. 0
On ---a-n-pu-i-i--eze-----. O- m--- n------- r--------- O- m-r- n-p-n-t- r-z-r-o-r- --------------------------- On mora napuniti rezervoar.
Той трябва да поправи колата. Он мор- --п-а-ит----то. О- м--- п-------- а---- О- м-р- п-п-а-и-и а-т-. ----------------------- Он мора поправити ауто. 0
O- -or-----r----- a---. O- m--- p-------- a---- O- m-r- p-p-a-i-i a-t-. ----------------------- On mora popraviti auto.
Той трябва да измие колата. О- мора-oп--ти---т-. О- м--- o----- а---- О- м-р- o-р-т- а-т-. -------------------- Он мора oпрати ауто. 0
On m-r----r--- --to. O- m--- o----- a---- O- m-r- o-r-t- a-t-. -------------------- On mora oprati auto.
Тя трябва да пазарува. Она----- купо-ат-. О-- м--- к-------- О-а м-р- к-п-в-т-. ------------------ Она мора куповати. 0
O-- mo-a --p--a-i. O-- m--- k-------- O-a m-r- k-p-v-t-. ------------------ Ona mora kupovati.
Тя трябва да изчисти жилището. О-- -о-а--ис--т---тан. О-- м--- ч------ с---- О-а м-р- ч-с-и-и с-а-. ---------------------- Она мора чистити стан. 0
Ona--o-a -i-t-ti -ta-. O-- m--- č------ s---- O-a m-r- č-s-i-i s-a-. ---------------------- Ona mora čistiti stan.
Тя трябва да изпере прането. О-- мо-- --а-и---ш. О-- м--- п---- в--- О-а м-р- п-а-и в-ш- ------------------- Она мора прати веш. 0
O-- -----p---i-v-š. O-- m--- p---- v--- O-a m-r- p-a-i v-š- ------------------- Ona mora prati veš.
Ние трябва да тръгваме веднага за училище. Ми-м----о о--а- -ћ--у ш---у. М- м----- о---- и-- у ш----- М- м-р-м- о-м-х и-и у ш-о-у- ---------------------------- Ми морамо одмах ићи у школу. 0
Mi-mora-o o-m-h--c-i----ko-u. M- m----- o---- i--- u š----- M- m-r-m- o-m-h i-́- u š-o-u- ----------------------------- Mi moramo odmah ići u školu.
Ние трябва да тръгваме веднага за работа. М--мор--о од--х--ћ--н----сао. М- м----- о---- и-- н- п----- М- м-р-м- о-м-х и-и н- п-с-о- ----------------------------- Ми морамо одмах ићи на посао. 0
M--mor-m- ---a- -ći-n---o--o. M- m----- o---- i--- n- p----- M- m-r-m- o-m-h i-́- n- p-s-o- ------------------------------ Mi moramo odmah ići na posao.
Ние трябва да отидем веднага на лекар. Ми--ор-м-----а- и-- ле--р-. М- м----- о---- и-- л------ М- м-р-м- о-м-х и-и л-к-р-. --------------------------- Ми морамо одмах ићи лекару. 0
M- m-ramo-o-ma----́- -eka--. M- m----- o---- i--- l------ M- m-r-m- o-m-h i-́- l-k-r-. ---------------------------- Mi moramo odmah ići lekaru.
Вие трябва да чакате автобуса. Ви-----т- че-ати-а-т----. В- м----- ч----- а------- В- м-р-т- ч-к-т- а-т-б-с- ------------------------- Ви морате чекати аутобус. 0
V--mora-- -ek-ti --t-b--. V- m----- č----- a------- V- m-r-t- č-k-t- a-t-b-s- ------------------------- Vi morate čekati autobus.
Вие трябва да чакате влака. Ви --ра-- -----и---з. В- м----- ч----- в--- В- м-р-т- ч-к-т- в-з- --------------------- Ви морате чекати воз. 0
V--mora-e------- --z. V- m----- č----- v--- V- m-r-t- č-k-t- v-z- --------------------- Vi morate čekati voz.
Вие трябва да чакате таксито. В--м-ра-е ч-к--и-так--. В- м----- ч----- т----- В- м-р-т- ч-к-т- т-к-и- ----------------------- Ви морате чекати такси. 0
V--mo--t-----a-i ----i. V- m----- č----- t----- V- m-r-t- č-k-t- t-k-i- ----------------------- Vi morate čekati taksi.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Защо има толкова много различни езици?

Днес има над 6000 различни езика по света. Ето защо имаме нужда от устни и писмени преводачи. Преди много време, всички все още говорели на един и същи език. Това се променило, обаче, когато хората започнали да мигрират. Те напуснали своята африканска родина и се разпръснали по целия свят. Това пространствено разделение също довело и до езиково разделение. Защото всеки народ разработил своя собствена форма на комуникация. Много различни езици произлезли от общия пра-език. Но човек никога не остава на едно място задълго. Така че езиците ставали все по- разделени един от друг. Някъде в този процес, един и същ общ корен вече не можел да бъде разпознат. Освен това, никой народ не е живял в изолация в продължение на хиляди години. Но винаги е имал контакти с други народи. Това променяло езиците. Те взимали елементи от чужди езици или се сливали. Поради това развитието на езиците никога не спирало. Ето защо, миграциите и контактите с нови народи обясняват множеството езици. Защо езиците са толкова различни, това вече е друг въпрос. Всеки еволюция следва определени правила. Така че трябва да има причина езиците да са такива, каквито са. Поради тези причини, учените се интересуват от тях вече години наред. Те искат да разберат защо езиците се развиват по различен начин. С цел да се изследва това, е нужно да се проследи историята на езиците. Чак тогава може да се определи какво ги е променило. Все още е неизвестно какво оказва влияние върху развитието на езиците. Културните фактори сякаш са по-важни от биологичните фактори. Така да се каже, историята на различните народи формира техните езици. Очевидно, езиците ни казват повече, отколкото знаем...