Разговорник

bg Плодове и хранителни продукти   »   sr Воће и животне намирнице

15 [петнайсет]

Плодове и хранителни продукти

Плодове и хранителни продукти

15 [петнаест]

15 [petnaest]

Воће и животне намирнице

[Voće i životne namirnice]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Имам една ягода. Ј- има--ј-го-у. Ј- и--- ј------ Ј- и-а- ј-г-д-. --------------- Ја имам јагоду. 0
J--imam-ja---u. J- i--- j------ J- i-a- j-g-d-. --------------- Ja imam jagodu.
Имам едно киви и една диня. Ја -м-м--и-и ---у-е----. Ј- и--- к--- и л-------- Ј- и-а- к-в- и л-б-н-ц-. ------------------------ Ја имам киви и лубеницу. 0
J--i-a------ --l-b---c-. J- i--- k--- i l-------- J- i-a- k-v- i l-b-n-c-. ------------------------ Ja imam kivi i lubenicu.
Имам един портокал и един грейпфрут. Ј--и-а- п------џу-и --еј-фр-т. Ј- и--- п-------- и г--------- Ј- и-а- п-м-р-н-у и г-е-п-р-т- ------------------------------ Ја имам поморанџу и грејпфрут. 0
Ja im---p---r--džu-i-gr-j-f-u-. J- i--- p--------- i g--------- J- i-a- p-m-r-n-ž- i g-e-p-r-t- ------------------------------- Ja imam pomorandžu i grejpfrut.
Имам една ябълка и едно манго. Ја -мам----у-- --јед---ман-о. Ј- и--- ј----- и ј---- м----- Ј- и-а- ј-б-к- и ј-д-н м-н-о- ----------------------------- Ја имам јабуку и један манго. 0
Ja---am-j-b-ku - jed-n-m---o. J- i--- j----- i j---- m----- J- i-a- j-b-k- i j-d-n m-n-o- ----------------------------- Ja imam jabuku i jedan mango.
Имам един банан и един ананас. Ј--и--м-ба-ан- и ----ас. Ј- и--- б----- и а------ Ј- и-а- б-н-н- и а-а-а-. ------------------------ Ја имам банану и ананас. 0
Ja -mam b-na------na--s. J- i--- b----- i a------ J- i-a- b-n-n- i a-a-a-. ------------------------ Ja imam bananu i ananas.
Аз правя плодова салата. Ј- -р-----во-ну --л--у. Ј- п----- в---- с------ Ј- п-а-и- в-ћ-у с-л-т-. ----------------------- Ја правим воћну салату. 0
Ja p--vi----ćnu--al--u. J- p----- v----- s------ J- p-a-i- v-c-n- s-l-t-. ------------------------ Ja pravim voćnu salatu.
Аз ям препечена филия. Ја-ј---м-тос-. Ј- ј---- т---- Ј- ј-д-м т-с-. -------------- Ја једем тост. 0
Ja---d-----st. J- j---- t---- J- j-d-m t-s-. -------------- Ja jedem tost.
Аз ям препечена филия с масло. Ја ј--е- -ос--с-п-т-р-м. Ј- ј---- т--- с п------- Ј- ј-д-м т-с- с п-т-р-м- ------------------------ Ја једем тост с путером. 0
Ja ---e----s- --put-r-m. J- j---- t--- s p------- J- j-d-m t-s- s p-t-r-m- ------------------------ Ja jedem tost s puterom.
Аз ям препечена филия с масло и мармалад. Ја-је--м -о-т-с п-т-ро- и-ма-мела-о-. Ј- ј---- т--- с п------ и м---------- Ј- ј-д-м т-с- с п-т-р-м и м-р-е-а-о-. ------------------------------------- Ја једем тост с путером и мармеладом. 0
Ja-j--em-t-s- s--u---------arm----om. J- j---- t--- s p------ i m---------- J- j-d-m t-s- s p-t-r-m i m-r-e-a-o-. ------------------------------------- Ja jedem tost s puterom i marmeladom.
Аз ям сандвич. Ј----д---сенд-и-. Ј- ј---- с------- Ј- ј-д-м с-н-в-ч- ----------------- Ја једем сендвич. 0
J---ed---se-d-i-. J- j---- s------- J- j-d-m s-n-v-č- ----------------- Ja jedem sendvič.
Аз ям сандвич с маргарин. Ј- је--- -енд--- с -аргарино-. Ј- ј---- с------ с м---------- Ј- ј-д-м с-н-в-ч с м-р-а-и-о-. ------------------------------ Ја једем сендвич с маргарином. 0
J- jede- send-ič - mar---inom. J- j---- s------ s m---------- J- j-d-m s-n-v-č s m-r-a-i-o-. ------------------------------ Ja jedem sendvič s margarinom.
Аз ям сандвич с маргарин и домат. Ја ј-д-м-с----ич с-м---а--но- ---ара----о-. Ј- ј---- с------ с м--------- и п---------- Ј- ј-д-м с-н-в-ч с м-р-а-и-о- и п-р-д-ј-о-. ------------------------------------------- Ја једем сендвич с маргарином и парадајзом. 0
Ja--ede---e-dv-č---m---ari-o--- -a-a-a-z-m. J- j---- s------ s m--------- i p---------- J- j-d-m s-n-v-č s m-r-a-i-o- i p-r-d-j-o-. ------------------------------------------- Ja jedem sendvič s margarinom i paradajzom.
Трябват ни хляб и ориз. Ми -р--ам- -ле-a и-п-рин--. М- т------ х---- и п------- М- т-е-а-о х-е-a и п-р-н-а- --------------------------- Ми требамо хлебa и пиринча. 0
M- tr--amo--l-ba - --r-nča. M- t------ h---- i p------- M- t-e-a-o h-e-a i p-r-n-a- --------------------------- Mi trebamo hleba i pirinča.
Трябват ни риба и месо за скара. Ми -реба-- -иб- -------в-. М- т------ р--- и с------- М- т-е-а-о р-б- и с-е-о-е- -------------------------- Ми требамо рибу и стекове. 0
Mi-tre-a-o ri-- i ste--v-. M- t------ r--- i s------- M- t-e-a-o r-b- i s-e-o-e- -------------------------- Mi trebamo ribu i stekove.
Трябват ни пица и спагети. М- тре--мо -и-у --ш-аге-е. М- т------ п--- и ш------- М- т-е-а-о п-ц- и ш-а-е-е- -------------------------- Ми требамо пицу и шпагете. 0
Mi -r-ba-o -icu i -pa-e--. M- t------ p--- i š------- M- t-e-a-o p-c- i š-a-e-e- -------------------------- Mi trebamo picu i špagete.
Какво още ни трябва? Ш-а-ј-ш-----а--? Ш-- ј-- т------- Ш-а ј-ш т-е-а-о- ---------------- Шта још требамо? 0
Š-a--oš ---ba-o? Š-- j-- t------- Š-a j-š t-e-a-o- ---------------- Šta još trebamo?
Трябват ни моркови и домати за супата. М---реб-м- --р--р--- --па-а--јз--- супу. М- т------ ш-------- и п------- з- с---- М- т-е-а-о ш-р-а-е-у и п-р-д-ј- з- с-п-. ---------------------------------------- Ми требамо шаргарепу и парадајз за супу. 0
M- ----a----a-ga-e-u-i-p--ad-j- za-s--u. M- t------ š-------- i p------- z- s---- M- t-e-a-o š-r-a-e-u i p-r-d-j- z- s-p-. ---------------------------------------- Mi trebamo šargarepu i paradajz za supu.
Къде има супермаркет? Гд------у-ер-ар-ет? Г-- ј- с----------- Г-е ј- с-п-р-а-к-т- ------------------- Где је супермаркет? 0
G-e ----upe--a-ket? G-- j- s----------- G-e j- s-p-r-a-k-t- ------------------- Gde je supermarket?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Медиите и езикът

Нашият език се влияе и от медиите. Тук особено голяма роля играят новите медии. От текстовите съобщения, електронната поща и чатовете се е породил цял нов език. Разбира се, този медиен език е различен във всяка държава. Но определени характерни черти се откриват във всички медийни езици. На първо място е скоростта, която е особено важна за потребителите. Въпреки че пишем, ние се опитваме да създадем едно живо общуване. Което означава, че се опитваме да обменим информация възможно най-бързо. Поради което симулираме истински разговор. По този начин, нашият език придобива словесен характер. Думите или изреченията често се съкращават. Граматиката и пунктуационните правила обикновено се игнорират. Изписването на думите е по-неточно, а предлозите често напълно липсват. В медийния език чувствата рядко се изразяват. Тук ние предпочитаме да използваме тъй-наречените "емотикони". Това са символи, които би трябвало да посочват какво чувстваме в момента. Също така съществуват и отделни кодове при текстовите съобщения, както и жаргон за общуването по чат. Следователно, медийният език е един доста умален език. Но той се използва от всички (потребители) по сходен начин. Изследванията показват, че образованието или интелектът не оказват никакво влияние. Младите хора особено много обичат да използват медийния език. Поради това критиците считат, че нашият език е застрашен. Науката гледа на този феномен не чак толкова песимистично. Тъй като децата могат да различават кога и как би следвало да пишат. Експертите считат, че новият медиен език дори има някои предимства. Тъй като може да стимулира езиковите и творческите умения у децата. И освен това: днес се пише още повече - не писма, но електронни писма! Което много ни радва!
Знаете ли, че?
Грузински се говори от около 4 милиона души. Грузинският език принадлежи към южнокавказките езиците. Грузинците пишат със собствена знакова система, грузинската азбука. Тя има 33 букви. Последователността им е същата както в гръцката азбука. Грузинската писменост е възникнала предполагаемо от арамейския. Особеност на грузинския са многото съгласни, които често могат да са последователни. Затова за чужденците някои грузински думи са трудни за произнасяне. Граматиката също не е лесна. Тя съдържа много елементи, които не съществуват в нито един друг език. Грузинският речников състав говори много за историята на Кавказ. Той включва много думи, приети от други езици. Към тях спадат например гръцки, персийски, арабски, руски и турски. Това, което прави грузинския специален, е неговата дълга традиция … Грузинският е един от най-старите живи културни езици на земята!